Ти даде ми възможност да прогледна,
какво е в същност тоз живот.
Как бързо отминават дните,
и времето безмилостно лети.

Събуди в мен мечтите позаспали,
и равносметка си направих днес.
Къкво постигнал съм в живота,
и как да действам за напред.

За туй което съм пропуснал,
отново разсъждавах сам.
знам миналото няма да се върне,
но то ми служи за урок.

Поставям цели и към тях стремя се,
постигам ги със много труд.
Но има някой що от мене не зависят,
за тях единствено надежда ще тая.

07/07/2010 - Bruxelles
Митко Димитров

Почакай малко, спри се, погледни,
нима не виждаш колко те обичам.
Очите ми на теб са спрели,
но ти нещастна си със мен.

В душата ти не мога аз да вляза,
за да я стопля с чувства нежни.
Сърцето ти не мога да пленя,
за да ме търсиш тихо във нощта.

От себе си каквото и да дам,
не искаш нищо ти да вземеш.
Поглеждаш ме безмълвно във очите,
но духом тук не си до мен.

Върви си! Няма да те мъча,
на сила щастие не се дарява.
Бъди свободна, твой е тоз живот,
тръгни и просто забрави ме.

Със времето и чувствата изчезват,
остава само трепет във душата.
Съзнанието взема си урок,
започва да цени най много самотата.

19/05/2010 - Bruxelles
Митко Димитров

Въпроси ми задаваш
разпитваш ме като дете,
Очакваш да ти отговоря
но късноо вече е уви.

Когато умно ти говорех,
ти смееше се като на шега,
и някък бързо неусетно,
то нашто време отлетя.

Сега защо не ме оставиш,
по пътя свой да си вървя.
Нали ти трябва принц достоен,
със къща, вила и кола.

Със мен живя за него мисли,
тоз блян от твоите мечти.
На рамото ти птиче беше спряло,
върви сега и гарга си хвани!

23/06/2007 - Bruxelles
Митко Димитров

Хайде готин грабвай раницата,
Сега поне я няма границата.
Щом идеш във държава непозната,
ти бързо ще си разбереш цената!

Не си мисли че там е рая,
по улиците също ще поспиш.
в началото за хляб ще бачкаш,
след туй току се уредиш.

Ще видиш западната схема,
какво е работа от утро та до мрак.
Когато малко поразмислиш,
със тебе ще говорим пак!

22/06/2007 - Bruxelles
Митко Димитров