Със теб живеем в друго време,
родени сме за по щастлив живот.
Тей чужди са ни хорските проблеми,
не можем да приемеме светът!
Копнеем за живота от мечтите наши,
желаем всеки да ни разбере.
Затворени са хората от стреса,
коне с капаци в тежък впряг!
Несправедливо сложен е светът,
изпълнен с норми непосилни.
Богатите от бедните крадат,
а бедните се гърчат в пепелта.
Не е за нас такъв живот,
да се омитаме от тук на време!
останем ли във таз страна,
ще влачим същата съдба!
21/06/2007 - Bruxelles
Митко Димитров
За тез минутки знам добре,
превръщат се във часове.
То времето минава неусетно,
живота си отива мимолетно.
Бърборят хората за туй онуй,
и всеки търси в друг утеха.
Отдушник търси си човека,
че сбъркал е по някоя пътека.
Залитнал малко в ляво, в дясно,
и после във трънака се заврял.
Когато се усетил що е сторил,
разбрал е как се е одрал!
А после много жалко заридал,
и "доктор" за душата си потърсил.
Намерил "балама" добър "приятел"
и метнал се е на гърбът му здрав!
Така ще мине болката по бързо,
какво от туй че с друг ще я дели?!
Ще се изправи на крака по леко,
и пак по пътя грешен ще върви!!!
15/04/2007 - Bruxelles
Митко Димитров
Харесват ми очите ти зелени,
гласът ти топъл е, изпълнен с доброта.
Така загрижена и мила,
за мен си най добрата на света.
Жена си! Истинска и нежна,
Обичаща ме с тяло и душа.
Жена си! Умна и гореща,
при теб намирам любовта.
В гръдта ти сгушил съм се тихо,
сърцето ти говори с равен тон,
Спокойно спи недей се стряска,
ще бдя над твоя сън в нощта.
Всеки търси нещо във живота,
стреми се вечно към целта.
Играта груба е, по някога жестока,
дори си няма правила!
Тъй тежко преминават дните
с години се събира капитал.
Началото е толкоз трудно,
дори недостижимо е за някои то!
В чужбина пуста тежък е живота,
далеч от роден дом, и род голям.
Далеч сега от теб е мило либе,
на майната си ти си сам!
Работиш кът говедо мълчаливо,
в мъзета влажни като плъх живееш,
да кажиш Българин съм там не смееш,
и всеки гледа как да те прекара.
Но доживееш ли да имаш бизнес,
за никой ти компромис не прави.
Пред теб ще бъдат хората добри,
Зад теб ще иска всеки да те повали!
Написано между Кнок и Брюксел на
26.08.2004г.
Митко Димитров
Безумно в теб започвам да се влюбвам,
дори не знам дали това съм аз ?
какво ли кара ме по тебе да копнея,
какво ли притаява моя дъх ?
Защо живота тей несправедлив е,
ти малка си а аз голям.
Дори да се обикнеме на яве,
за хората ще бъдем парадокс.
Аз чувствам те в душата си,
в сърцето мое, твоето тупти.
Съзнанието силно ме измъчва,
о боже мили, мъничка си ти.
За хората е тей неразбираемо,
по възраст се избират те.
А щом от тях се различаваме,
ще кажат вижте ги, не са добре!
Балканските ни нрави тей са вредни,
съсипват всичко хубаво под ред.
В страните бели хората живеят,
Не гледат кой кога се е родил.
24.05.2005
Митко М Димитров
