Почакай малко, спри се, погледни,
нима не виждаш колко те обичам.
Очите ми на теб са спрели,
но ти нещастна си със мен.

В душата ти не мога аз да вляза,
за да я стопля с чувства нежни.
Сърцето ти не мога да пленя,
за да ме търсиш тихо във нощта.

От себе си каквото и да дам,
не искаш нищо ти да вземеш.
Поглеждаш ме безмълвно във очите,
но духом тук не си до мен.

Върви си! Няма да те мъча,
на сила щастие не се дарява.
Бъди свободна, твой е тоз живот,
тръгни и просто забрави ме.

Със времето и чувствата изчезват,
остава само трепет във душата.
Съзнанието взема си урок,
започва да цени най много самотата.

19/05/2010 - Bruxelles
Митко Димитров