КОГАТО ГЛАВАТА НЕ РАБОТИ, ТЯЛОТО СТРАДА!
Постинги в блога от Февруари, 2017 г.
13.02.2017 12:36 -
Безподобна!
Курва безподобна в моят дом влетя,
и на ред комшиите, всички наеба!
В квартала се развихри, всеки онемя,
кой къде ме срещна, нищо не каза!
Спретна тя интриги, видях се в чудеса.
Дъртата брантия, мама и д"еба!
Що можа ограби, изнесе всичко от дома,
мене ме остави с разбитата душа.
Когато след гърбът и пожар се разгоря,
в чужбина се изнece с моята кола.
Там какви ги стори, още аз не знам,
някой пак изгори, и той ще вие сам.
Тя майстор ще намери, зад нечия врата,
и той ще и осуче куварната душа.
Ще има да я бие кът мачка у дувар,
тогава ще разбере, на к"во се вика звяр.
От там ще тръгне боса, по дълъг път назад,
докъто се завърне, ще бъде страшен Ад.
Престигне ли си в къщи, пак ще вирне нос,
и бързо ще намери отново някой прост.
13/02/2017 - Bruxelles
Митко Димитров
09.02.2017 02:59 -
Жизнь -как сон
Я впервые в жизни написала стихотворение именно мужчине и дарю его только тебе.
" Жизнь -как сон "
Говорили всю ночь мы с тобою,
мне казалось ты рядом со мною.
Но нельзя до тебя дотянуться,
чтобы нежно рукою коснуться.
Жизнь прошла, пролетела. Мгновенье.
Боль, досада, любовь, вдохновенье
Испытал в этой жизни ты много,
а просил лишь любви у Бога!
Жаль нельзя всё сбросить, почистить,
как почтовый ящик от листьев.
Всё ненужное в пропасть сбросить,
в пожелтевшую хмурую осень.
Вот уже и виски побелели,
и друзья как то вдруг посидели.
Жизнь прошла в суете, не в заботах,
вся в каръере, друзьях и работах.
Не сиди и не жди у порога,
не надейся всю жизнь на Бога.
К счастью нужно неспешно идти,
разбивая преграды в пути.
Наша жизнь-она так скоротечна,
а любовь может быть бесконечна!
Я желаю тебе всей душою,
обрести её, пусть не со мною.
Посвящается Митко, от души! . Коваленко Татьяна 08.02.2017.
Это моё первое, так скажем, опубликованное стихотворение (стихотворение-посвящение).
Обычно всегда на какой-то праздник родным. И всегда где то на "обрывках" бумаги ,что потом бесследно уходит...
" Жизнь -как сон "
Говорили всю ночь мы с тобою,
мне казалось ты рядом со мною.
Но нельзя до тебя дотянуться,
чтобы нежно рукою коснуться.
Жизнь прошла, пролетела. Мгновенье.
Боль, досада, любовь, вдохновенье
Испытал в этой жизни ты много,
а просил лишь любви у Бога!
Жаль нельзя всё сбросить, почистить,
как почтовый ящик от листьев.
Всё ненужное в пропасть сбросить,
в пожелтевшую хмурую осень.
Вот уже и виски побелели,
и друзья как то вдруг посидели.
Жизнь прошла в суете, не в заботах,
вся в каръере, друзьях и работах.
Не сиди и не жди у порога,
не надейся всю жизнь на Бога.
К счастью нужно неспешно идти,
разбивая преграды в пути.
Наша жизнь-она так скоротечна,
а любовь может быть бесконечна!
Я желаю тебе всей душою,
обрести её, пусть не со мною.
Посвящается Митко, от души! . Коваленко Татьяна 08.02.2017.
Это моё первое, так скажем, опубликованное стихотворение (стихотворение-посвящение).
Обычно всегда на какой-то праздник родным. И всегда где то на "обрывках" бумаги ,что потом бесследно уходит...
05.02.2017 07:42 -
Промяна
Погледнах във очите ти дълбоки,
през тях прочетох твоята душа,
и тихо във нощта се осъзнах,
че виждам в теб и себе си самия.
Разкъсват ни несподелени чувства,
изгарят ни проклетите лъжи,
от нас отишли са си тези,
които нямат право да ни имат!
Ние страдаме и времето лети,
а болката в гърдите ни не стихва,
измъчваме се в самотата си безкрайна,
а те отдавна са забравили за нас.
Да си простим, че дадохме им всичко, със миналото нека да се разделим, живота хубав е и продължава, към щастието нека да вървим. На вярно след години ще ни срещнат, прегърнати един във друг, и завистливо ще се осъзнаят, ще страдат те, по миналите дни. Тогава погледите им безлични, сърцата наши няма да смутят, ще ги подминем тихо във мъглата, забързани към светлите си дни.
05/02/2017 - Bruxelles
Митко Димитров
Да си простим, че дадохме им всичко, със миналото нека да се разделим, живота хубав е и продължава, към щастието нека да вървим. На вярно след години ще ни срещнат, прегърнати един във друг, и завистливо ще се осъзнаят, ще страдат те, по миналите дни. Тогава погледите им безлични, сърцата наши няма да смутят, ще ги подминем тихо във мъглата, забързани към светлите си дни.
05/02/2017 - Bruxelles
Митко Димитров
