От обич мила ще се разболея,

по теб от обич  съм пиян,

за теб не спирам да копнея,

без тебе мила аз съм сам.

Ти нежно,хубаво момиче,

ти пролет в моите очи.

веднъж кажи че ме обичаш,

аз моля те не ме мъчи.

Какво ли мога аз да сторя,

че мене да обикнеш ти ?

Като далече сме един от други,

и теи животът ни дели!

Илюзия, мечта недостжима,

мираж в житеиската пустиня,

ти златен прах във моите очи

ах как сърцето само ми разби.

Митко Димитров

Сърцето ми изпълнено с любов е,

без теб не мог миг дори.

Изгарям в огъня на буините си страсти,

за тебе мила много ме боли.

Не мога миг покои без теб да имам,

така жестоко съм се разболял.

Дори и друг живот да имах,

със теб отново бих го изживял.

Когато вечер сам си легна,

във мислите си те прегръщам аз.

Не мога чувствата си да избегна,

безспирно мисля си за нас.

Какво ли искам да ти кажа?

Отново няма да ме разбереш!

Жестоко с мене си играеш,

а аз иагарям от копнеж.

Когато километрите пред мен са,

а пътя дълаг е и няма край,

тогава чувствам, че живея,

сърцето ми щастливо пак играй.

Родината красива е безспорно,

кът нея няма друга на света.

Но вижте, политиците не стават!

Те водят я към пропастта.

Те жалки първенюта сребролюбци,

за грош и майка си ще продадат.

България защо ли да я мислят?

Със сигурност не ще я пощадят.

А ние сме прогонени от нея,

в страни далечни на гурбет.

И скитаме се кът сираци,

в Европа ритат ни отвред.

Живеем там безспорно по добъре,

не знаем що е бедност, нищета.

Спокойни лягаме си вечер,

забравили какво е глад и студ.

Прости родино, казвам сбогом

не ще се върна нивга веч.

От тебе мила ще се пазя,

ще бягам вечно на далеч!

27.05.2005 Митко М Димитров

Сливен

О как жадувам аз за теб

Безумно хлътнал съм сега

Изгаря моята душа

Че няма те до мен в нощта

А искам те така безумно

Мечтая ден и нощ за теб

Така към тебе се стремя

Една си само на света

Митко Димитров

14.04.2007

Брюксел