Безумно в теб започвам да се влюбвам,

дори не знам дали това съм аз ?

какво ли кара ме по тебе да копнея,

какво ли притаява моя дъх ?

Защо живота тей несправедлив е,

ти малка си а аз голям.

Дори да се обикнеме на яве,

за хората ще бъдем парадокс.

Аз чувствам те в душата си,

в сърцето мое, твоето тупти.

Съзнанието силно ме измъчва,

о боже мили, мъничка си ти.

За хората е тей неразбираемо,

по възраст се избират те.

А щом от тях се различаваме,

ще кажат вижте ги, не са добре!

Балканските ни нрави тей са вредни,

съсипват всичко хубаво под ред.

В страните бели хората живеят,

Не гледат кой кога се е родил.

24.05.2005

Митко М Димитров