Една надежда с времето безмилостно умира,

един живот безспирно наближава своят край.

Мечтите бавно избледняват в бедността,

защото жалки политици,ебават ни сега.

Те мислят за народа денонощно,

какво да сторят та да го успят.

И как душата му да вземат,

защото друго не остана май!?

На шуро-баджанашката трапеза,

отново вихри се голям купон.

Партийци в дрешки разноцветни,

замислят следния жесток погром!

Един се сеща и подхвърля,

другари. Нова схема ще ви дам!

От времето на Дарвин е известна,

със сигурност и тука ще подейства!

Да вземем във казан с вода студена,

тез всички балами да потопим.

от доло оган да запалим,

и като жаби тей ще ги сварим!

А друг подвиква със усмивка,

за пенсионерите ще мисля аз.

Годинките за стаж ще повишавам,

до пенсии не ще да стигнат те.

От нейде здравния министър,

и той се прави на велик.

на фирми болниците ще раздам,

народа нека да се справя сам.

За земеделието стана дума,

на българи не се полага то.

Министъра е с турско потекло,

ще е щастливо нащо малцинство.

За телевизията нямам думи,

звучи по нея "родна реч".

Пропуснали сме ни да я научим,

но нашите деца ще знаят веч.

И тей вървиме към европа,

а първи нявга в нея сме били.

Ограбени и много унизени,

сега ще паднем там на колене!

21.05.2005 г.

Митко М Димитров