Душата ми е гола и копнееща,

самотна в утрото след бурна нощ,

душата ми във пепелта търкаля се,

в несвяст горката, чак до сутринта.

С пържолите и нея поучука,

въртя я със кюфтетата в жарта,

със марината люта я залива,

след туй изпусна я в калта.

А ето днес, отново тя е тук,

след всичко снощи оцеля.

Отръска се от бурния кошмар,

и пак готова е за чудеса.

 
Душата ми, тя жилава и здрава,

отново знай че, цяла е сега!

Душата ми не ще я смачкаш,

след всичко, ще пребъде тя!

Митко Димитров

Bruxelles - 07/05/2017