За тез минутки знам добре,
превръщат се във часове.
То времето минава неусетно,
живота си отива мимолетно.

Бърборят хората за туй онуй,
и всеки търси в друг утеха.
Отдушник търси си човека,
че сбъркал е по някоя пътека.

Залитнал малко в ляво, в дясно,
и после във трънака се заврял.
Когато се усетил що е сторил,
разбрал е как се е одрал!

А после много жалко заридал,
и "доктор" за душата си потърсил.
Намерил "балама" добър "приятел"
и метнал се е на гърбът му здрав!

Така ще мине болката по бързо,
какво от туй че с друг ще я дели?!
Ще се изправи на крака по леко,
и пак по пътя грешен ще върви!!!

15/04/2007 - Bruxelles
Митко Димитров