изпращаме отминалите дни.

Пожелаваме си много здраве,

и бог със щастие да ни дари.

Щастлива ти бъди годино нова,

дари ни с много сбъднати мечти.

На всеки дай каквото заслужава,

светът да бъде мирен и богат.

Брюксел - 01.01.2011
Митко Димитров

Ти даде ми възможност да прогледна,
какво е в същност тоз живот.
Как бързо отминават дните,
и времето безмилостно лети.

Събуди в мен мечтите позаспали,
и равносметка си направих днес.
Къкво постигнал съм в живота,
и как да действам за напред.

За туй което съм пропуснал,
отново разсъждавах сам.
знам миналото няма да се върне,
но то ми служи за урок.

Поставям цели и към тях стремя се,
постигам ги със много труд.
Но има някой що от мене не зависят,
за тях единствено надежда ще тая.

Митко Димитров
07.07.2010 Bruxelles

Почакай малко, спри се, погледни,
нима не виждаш колко те обичам.
Очите ми на теб са спрели,
но ти нещастна си със мен.

В душата ти не мога аз да вляза,
за да я стопля с чувства нежни.
Сърцето ти не мога да пленя,
за да ме търсиш тихо във нощта.

От себе си каквото и да дам,
не искаш нищо ти да вземеш.
Поглеждаш ме безмълвно във очите,
но духом тук не си до мен.

Върви си! Няма да те мъча,
на сила щастие не се дарява.
Бъди свободна, твой е тоз живот,
тръгни и просто забрави ме.

Със времето и чувствата изчезват,
остава само трепет във душата.
Съзнанието взема си урок,
започва да цени най много самотата.

Митко Димитров
19.05.2010 Брюксел

Въпроси ми задаваш
разпитваш ме като дете,
Очакваш да ти отговоря
но късноо вече е уви.

Когато умно ти говорех,
ти смееше се като на шега,
и някък бързо неусетно,
то нашто време отлетя.

Сега защо не ме оставиш,
по пътя свой да си вървя.
Нали ти трябва принц достоен,
със къща, вила и кола.

Със мен живя за него мисли,
тоз блян от твоите мечти.
На рамото ти птиче беше спряло,
върви сега и гарга си хвани!

Митко М. Димитров
23.06.2007 Брюксел

Хайде готин грабвай раницата,
Сега поне я няма границата.
Щом идеш във държава непозната,
ти бързо ще си разбереш цената!

Не си мисли че там е рая,
по улиците също ще поспиш.
в началото за хляб ще бачкаш,
след туй току се уредиш.

Ще видиш западната схема,
какво е работа от утро та до мрак.
Когато малко поразмислиш,
със тебе ще говорим пак!

Митко м. Димитров
22.06.2007 Брюксел

Със теб живеем в друго време,
родени сме за по щастлив живот.
Тей чужди са ни хорските проблеми,
не можем да приемеме светът!

Копнеем за живота от мечтите наши,
желаем всеки да ни разбере.
Затворени са хората от стреса,
коне с капаци в тежък впряг!

Несправедливо сложен е светът,
изпълнен с норми непосилни.
Богатите от бедните крадат,
а бедните се гърчат в пепелта.

Не е за нас такъв живот,
да се омитаме от тук на време!
останем ли във таз страна,
ще влачим същата съдба!

Митко М Димитров
21/06/2007г. Брюксел

За тез минутки знам добре,
превръщат се във часове.
То времето минава неусетно,
живота си отива мимолетно.

Бърборят хората за туй онуй,
и всеки търси в друг утеха.
Отдушник търси си човека,
че сбъркал е по някоя пътека.

Залитнал малко в ляво, в дясно,
и после във трънака се заврял.
Когато се усетил що е сторил,
разбрал е как се е одрал!

А после много жалко заридал,
и "доктор" за душата си потърсил.
Намерил "балама" добър "приятел"
и метнал се е на гърбът му здрав!

Така ще мине болката по бързо,
какво от туй че с друг ще я дели?!
Ще се изправи на крака по леко,
и пак по пътя грешен ще върви!!!

Митко Димитров
15.04.2007 Брюксел

Безумно в теб започвам да се влюбвам,

дори не знам дали това съм аз ?

какво ли кара ме по тебе да копнея,

какво ли притаява моя дъх ?

Защо живота тей несправедлив е,

ти малка си а аз голям.

Дори да се обикнеме на яве,

за хората ще бъдем парадокс.

Аз чувствам те в душата си,

в сърцето мое, твоето тупти.

Съзнанието силно ме измъчва,

о боже мили, мъничка си ти.

За хората е тей неразбираемо,

по възраст се избират те.

А щом от тях се различаваме,

ще кажат вижте ги, не са добре!

Балканските ни нрави тей са вредни,

съсипват всичко хубаво под ред.

В страните бели хората живеят,

Не гледат кой кога се е родил.

24.05.2005

Митко М Димитров